Благодарение на неговата инициативност и енергични действия по време на повече от петгодишното му пребиваване на кметския пост, София започва да придобива облик на модерен европейски град. През този период столицата се разделя в административно отношение на 5 района. Разширяват се строителните й граници. Общинските служби се реорганизират и подчиняват своята дейност на новосъздадените правилници. Отчуждават се имоти и се разрушават сгради, за да се приложи градоустройственият план на София. Оформени са много от днешните централни площади, булеварди и улици на града. Изградени са Лъвов и Орлов мост. Подменя се старият водопровод с доставени от чужбина чугунени тръби. Определя се сегашното място на Централните софийски гробища и се създава правилник за погребалната служба. Разширява се Градската градина. Обявява се конкурс за построяването на Общински минерални бани и сграда за нов общински дом. Правят се проучвания за въвеждането на електрическо осветление в София, електрически трамвай и прокарването на модерна канализация.
Димитър Петков лично съдейства за завършването на проточилия се с години строеж на паметника на Васил Левски. За осъществяването на многобройните благоустройствени начинания той сключва с Лондонската банка общински заем в размер на 10 милиона лева. Част от проектите, замислени или започнати по негово време, се осъществяват в по-късни години.
Димитър Яблански е кмет на столицата от 8 април 1897 до 11 април 1899 година. По негово време се подготвя изменение на действащия Закон за градските общини, одобрено от Народното събрание през 1898 г. Слага се в ред бюджетът на Столичната община чрез осъществяването на изгодни договори и концесии, които увеличават общинските приходи. Сключени са споразумения с една френска фирма за електрифицирането на София и с белгийска - за прокарването на електрически трамвай. Започват корекции на Перловската и Владайската река. Регулират се улици в центъра и покрайнините на града.
През мандата на Христо Попов, който кметува от 12 април 1899 до 4 януари 1901
година, е въведено електрическото осветление в София , потегля и първият трамвай. Създаден е и е одобрен гербът на столицата . X. Попов участва в инициативния комитет за построяването на паметника на Цар Освободител. Открива се градска общинска болница и се въвежда безплатна медицинска помощ за бедните софийски граждани.
Марин Тодоров е градоначалник за сравнително по-дълго време от 8 юли 1905 до 21 март 1908 г. Сравнително по-продължителният срок на управлението му и организационните му качества допринасят за една плодотворна строителна и благоустройствена дейност на Столичната община. Пуснат е новият Боянски водопровод, с който в София се докарва вода от високите части на Витоша. Разширява се водопроводната мрежа, извършват се нови корекции на Перловската и Владайската река, удължават се трамвайни линии, централни булеварди и площади се павират с керамични блокчета, внесени от Австро-Унгария. Завършен е строежът на малката баня на ул. „Екзарх Йосиф" и нов клон на пожарната команда в кв. „Три кладенци". Открити са: Народният театър и болницата „Майчин дом". Започва строежът на Централната минерална баня, Халите, Градското казино, 5 общински училища, помещенията на противопожарната служба на ул. „Раковски". За реализирането на тези начинания и изплащането на стари общински задължения М. Тодоров сключва втория след Д. Петков външен заем от 35 милиона лева.
Иван Гешов е кмет на София от 23 май 1912 до 11 февруари 1914 година. По време на неговия мандат се открива Софийската минерална баня. Завършен е строежът на 7 основни училища. Продължени са две трамвайни линии. Павиран е пл. „Св. Александър Невски". Общинският съвет взема решение за преодоляване на жилищните проблеми на столицата. Във връзка със започването през септември 1912 г. на Балканската война повечето от благоустройствените работи на Столичната община са преустановени.